Luke 15

Притча за изгубената овца

Мт. 18:12-14

1 Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. 2 ^a А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“

3 Но Иисус им каза тази притча: 4 ^b „Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? 5А като я намери, вдига я радостен на раменете си 6 ^c и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“ 7Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

Притча за изгубената драхма

8 Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“ 10Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“

Притча за блудния син

11 И каза още: „Един човек имаше двама синове. 12По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“И бащата им раздели имота си. 13След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. 15Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. 16И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. 17Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. 18Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе 19и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“ 20И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. 21А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“ 22 ^d Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. 23Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. 24Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“И взеха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. 26И повика един от слугите и попита какво се е случило. 27Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“ 28А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, 29но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. 30А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“ 31Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, 32а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“